развъртял си

Речник на българския език

1. развъртял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развъртял си е производна форма на развъртя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. развъртял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развъртял си е производна форма на развъртя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. развъртял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развъртял си е производна форма на развъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).