развъртяло

Речник на българския език

1. развъртяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развъртяло е производна форма на развъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развъртяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развъртяло е производна форма на развъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. развъртяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

развъртяло е производна форма на развъртя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. развъртяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

развъртяло е производна форма на развъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).