развъртяла

Речник на българския език

1. развъртяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развъртяла е производна форма на развъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. развъртяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развъртяла е производна форма на развъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. развъртяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

развъртяла е производна форма на развъртя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. развъртяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

развъртяла е производна форма на развъртя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).