развъртял

Речник на българския език

1. развъртял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развъртял е производна форма на развъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развъртял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развъртял е производна форма на развъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. развъртял — мин. деят. св. прич. м. р.

развъртял е производна форма на развъртя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. развъртял — мин. деят. несв. прич. м. р.

развъртял е производна форма на развъртя (мин. деят. несв. прич. м. р.).