развъртявал

Речник на българския език

1. развъртявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развъртявал е производна форма на развъртявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развъртявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развъртявал е производна форма на развъртявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. развъртявал — мин. деят. св. прич. м. р.

развъртявал е производна форма на развъртявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. развъртявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

развъртявал е производна форма на развъртявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).