развъртвало

Речник на българския език

1. развъртвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развъртвало е производна форма на развъртвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развъртвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развъртвало е производна форма на развъртвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. развъртвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

развъртвало е производна форма на развъртвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. развъртвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

развъртвало е производна форма на развъртвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).