развъртала

Речник на българския език

1. развъртала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развъртала е производна форма на развъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. развъртала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развъртала е производна форма на развъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. развъртала — мин. деят. св. прич. ж. р.

развъртала е производна форма на развъртам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. развъртала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

развъртала е производна форма на развъртам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).