развъртал

Речник на българския език

1. развъртал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развъртал е производна форма на развъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развъртал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развъртал е производна форма на развъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. развъртал — мин. деят. св. прич. м. р.

развъртал е производна форма на развъртам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. развъртал — мин. деят. несв. прич. м. р.

развъртал е производна форма на развъртам (мин. деят. несв. прич. м. р.).