развързвало си

Речник на българския език

1. развързвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

развързвало си е производна форма на развързвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. развързвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

развързвало си е производна форма на развързвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. развързвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

развързвало си е производна форма на развързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).