развървявал си

Речник на българския език

1. развървявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развървявал си е производна форма на развървявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. развървявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развървявал си е производна форма на развървявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. развървявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развървявал си е производна форма на развървявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).