развървявал

Речник на българския език

1. развървявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развървявал е производна форма на развървявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развървявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развървявал е производна форма на развървявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. развървявал — мин. деят. св. прич. м. р.

развървявал е производна форма на развървявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. развървявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

развървявал е производна форма на развървявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).