развървели

Речник на българския език

1. развървели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

развървели е производна форма на развървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. развървели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

развървели е производна форма на развървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. развървели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

развървели е производна форма на развървя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. развървели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

развървели е производна форма на развървя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

5. развървели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

развървели е производна форма на развървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

6. развървели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

развървели е производна форма на развървя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).