развървел

Речник на българския език

1. развървел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развървел е производна форма на развървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развървел — мин. деят. несв. прич. м. р.

развървел е производна форма на развървя (мин. деят. несв. прич. м. р.).