развъплътяло

Речник на българския език

1. развъплътяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развъплътяло е производна форма на развъплътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развъплътяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

развъплътяло е производна форма на развъплътя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).