развъплътил си

Речник на българския език

1. развъплътил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развъплътил си е производна форма на развъплътя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. развъплътил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развъплътил си е производна форма на развъплътя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).