развъплътил е

Речник на българския език

1. развъплътил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развъплътил е е производна форма на развъплътя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развъплътил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развъплътил е е производна форма на развъплътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).