развъплътило

Речник на българския език

1. развъплътило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развъплътило е производна форма на развъплътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развъплътило — мин. деят. св. прич. ср. р.

развъплътило е производна форма на развъплътя (мин. деят. св. прич. ср. р.).