развъплътил

Речник на българския език

1. развъплътил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развъплътил е производна форма на развъплътя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развъплътил — мин. деят. св. прич. м. р.

развъплътил е производна форма на развъплътя (мин. деят. св. прич. м. р.).