развъплътели

Речник на българския език

1. развъплътели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

развъплътели е производна форма на развъплътя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. развъплътели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

развъплътели е производна форма на развъплътя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).