развряха

Речник на българския език

1. развряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

развряха е производна форма на развря (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. развряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

развряха е производна форма на развря (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).