развряло съм

Речник на българския език

1. развряло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

развряло съм е производна форма на развря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. развряло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

развряло съм е производна форма на развря (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. развряло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

развряло съм е производна форма на развря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).