развряло е

Речник на българския език

1. развряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развряло е е производна форма на развря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развряло е е производна форма на развря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. развряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развряло е е производна форма на развря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).