развряло

Речник на българския език

1. развряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развряло е производна форма на развря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развряло е производна форма на развря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. развряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

развряло е производна форма на развря (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. развряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

развряло е производна форма на развря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).