развряла

Речник на българския език

1. развряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развряла е производна форма на развря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. развряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развряла е производна форма на развря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. развряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

развряла е производна форма на развря (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. развряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

развряла е производна форма на развря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).