разврял

Речник на българския език

1. разврял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разврял е производна форма на развря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разврял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разврял е производна форма на развря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разврял — мин. деят. св. прич. м. р.

разврял е производна форма на развря (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разврял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разврял е производна форма на развря (мин. деят. несв. прич. м. р.).