развръщал съм

Речник на българския език

1. развръщал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

развръщал съм е производна форма на развръщам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. развръщал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

развръщал съм е производна форма на развръщам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. развръщал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

развръщал съм е производна форма на развръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).