развръщал си

Речник на българския език

1. развръщал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развръщал си е производна форма на развръщам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. развръщал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развръщал си е производна форма на развръщам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. развръщал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

развръщал си е производна форма на развръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).