развръщал е

Речник на българския език

1. развръщал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развръщал е е производна форма на развръщам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развръщал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развръщал е е производна форма на развръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. развръщал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развръщал е е производна форма на развръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).