развръщало

Речник на българския език

1. развръщало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развръщало е производна форма на развръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развръщало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развръщало е производна форма на развръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. развръщало — мин. деят. св. прич. ср. р.

развръщало е производна форма на развръщам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. развръщало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

развръщало е производна форма на развръщам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).