развръщал

Речник на българския език

1. развръщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развръщал е производна форма на развръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развръщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развръщал е производна форма на развръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. развръщал — мин. деят. св. прич. м. р.

развръщал е производна форма на развръщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. развръщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

развръщал е производна форма на развръщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).