разврещяло

Речник на българския език

1. разврещяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разврещяло е производна форма на разврещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разврещяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разврещяло е производна форма на разврещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разврещяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разврещяло е производна форма на разврещя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разврещяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разврещяло е производна форма на разврещя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).