разврещял

Речник на българския език

1. разврещял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разврещял е производна форма на разврещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разврещял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разврещял е производна форма на разврещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разврещял — мин. деят. св. прич. м. р.

разврещял е производна форма на разврещя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разврещял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разврещял е производна форма на разврещя (мин. деят. несв. прич. м. р.).