разврещявал си

Речник на българския език

1. разврещявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разврещявал си е производна форма на разврещявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разврещявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разврещявал си е производна форма на разврещявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разврещявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разврещявал си е производна форма на разврещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).