разврещявал

Речник на българския език

1. разврещявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разврещявал е производна форма на разврещявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разврещявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разврещявал е производна форма на разврещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разврещявал — мин. деят. св. прич. м. р.

разврещявал е производна форма на разврещявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разврещявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разврещявал е производна форма на разврещявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).