разврели

Речник на българския език

1. разврели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разврели е производна форма на развря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разврели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разврели е производна форма на развря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разврели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разврели е производна форма на развря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разврели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разврели е производна форма на развря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).