развратял

Речник на българския език

1. развратял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развратял е производна форма на развратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развратял — мин. деят. несв. прич. м. р.

развратял е производна форма на развратя (мин. деят. несв. прич. м. р.).