развратила

Речник на българския език

1. развратила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развратила е производна форма на развратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. развратила — мин. деят. св. прич. ж. р.

развратила е производна форма на развратя (мин. деят. св. прич. ж. р.).