развратил
1.
развратил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
развратил
е производна форма
на развратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
развратил —
мин. деят. св. прич. м. р.
развратил
е производна форма
на развратя (мин. деят. св. прич. м. р.).