развонеел

Речник на българския език

1. развонеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развонеел е производна форма на развонея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развонеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

развонеел е производна форма на развонея (мин. деят. несв. прич. м. р.).