развличало е

Речник на българския език

1. развличало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развличало е е производна форма на развличам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развличало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развличало е е производна форма на развличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. развличало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развличало е е производна форма на развличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).