развличало

Речник на българския език

1. развличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развличало е производна форма на развличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развличало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развличало е производна форма на развличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. развличало — мин. деят. св. прич. ср. р.

развличало е производна форма на развличам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. развличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

развличало е производна форма на развличам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).