развличала

Речник на българския език

1. развличала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развличала е производна форма на развличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. развличала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развличала е производна форма на развличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. развличала — мин. деят. св. прич. ж. р.

развличала е производна форма на развличам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. развличала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

развличала е производна форма на развличам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).