развитлил

Речник на българския език

1. развитлил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развитлил е производна форма на развитля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развитлил — мин. деят. св. прич. м. р.

развитлил е производна форма на развитля (мин. деят. св. прич. м. р.).