развинтили

Речник на българския език

1. развинтили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

развинтили е производна форма на развинтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. развинтили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

развинтили е производна форма на развинтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).