развеяло

Речник на българския език

1. развеяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развеяло е производна форма на развея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развеяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

развеяло е производна форма на развея (мин. деят. св. прич. ср. р.).