развеселял

Речник на българския език

1. развеселял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развеселял е производна форма на развеселя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развеселял — мин. деят. несв. прич. м. р.

развеселял е производна форма на развеселя (мин. деят. несв. прич. м. р.).