развеселил е

Речник на българския език

1. развеселил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развеселил е е производна форма на развеселя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развеселил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развеселил е е производна форма на развеселя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).