развелия

Речник на българския език

1. развелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

развелия е производна форма на развея (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. развелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

развелия е производна форма на развея (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

3. развелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

развелия е производна форма на разведа (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).