развелите

Речник на българския език

1. развелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

развелите е производна форма на развея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. развелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

развелите е производна форма на развея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

3. развелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

развелите е производна форма на разведа (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).