развели

Речник на българския език

1. развели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

развели е производна форма на развея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. развели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

развели е производна форма на развея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. развели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

развели е производна форма на развея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. развели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

развели е производна форма на развея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

5. развели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

развели е производна форма на разведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

6. развели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

развели е производна форма на разведа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).